Д-р Лъчезар Добричков: Съдовата хирургия е премерена комбинация от прецизност, предоперативно планиране и високоспециализирана научна работа
Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Лъчезар Добричков е част от екипа на Отделението по съдова хирургия в УМБАЛ „ Софиямед “.
Завършва междинното си обучение в Първа немска езикова гимназия в София през 2009 година, през 2015 година се дипломира са като доктор в МУ – София и стартира работа в отделеинето. Специалност „ Съдова хирургия “ придобива през 2022 година
Участвал е в редица курсове, образования и научни конгреси в Германия, Холандия, Белгия, Португалия, Гърция.
Член е на European Society Society for Vascular Surgery, European Society of Cardiovascular and Endovascular Surgery, Българско национално сдружение по съдова, ендоваскуларна хирургия и ангиология.
Д-р Добричков, по какъв начин решихте да се посветите на медицината? Изиграха ли фамилията Ви, учебното заведение роля за този Ваш избор?
Още най-ранната ми детска фантазия беше да съм студент по медицина! Като „ студентско бебе “, здравното следване на майка ми е оставило ослепителен отпечатък в най-ранните ми детски мемоари. Любимо занятие от зората на 90-те, като дребен, беше да преглеждам атласите на Синелников и един двутомен учебник с доста снимков материал - „ Диференциална диагноза на вътрешните заболявания “.
Покъсно, към този момент в гимназията, концепцията за здравно обучение стана напълно ясна - взех решение, че се ориентирам към тази специалност и потеглих към тази цел. Разбира се, през годините съм имал и моменти на съмнение.
Кога се насочихте към съдовата хирургия?
Винаги съм желал да съм хирург, концепцията за съдова хирургия узря последователно. В първия си клиничен стаж попаднах в Съдова хирургия.
През втората половина на следването си работех като операционна сестра в Клиниката по съдова хирургия в НКБ, виждах по какъв начин една навременна реваскуларизация трансформира ориста на човек—спасява крак, а това обезпечава придвижване, самостоятелност и избавя живот. И последователно с тази компетентност се заобичахме взаимно.
Съдовата хирургия е премерена композиция от точност, предоперативно обмисляне и високоспециализирана екипна работа— и предлага цялостния набор от отворени, ендоваскуларни и хибридни решения при лекуване на артериална и венозна патология в друг размер.
Кои са най-хубавите Ви учители в специалността – тези, на които дължите най-вече за образуването си като персона и доктор?
През годините, от 2012 насам, имах щастието да попадна на ментори с ясни правила: първо — безусловна сигурност за пациента, второ — слагане на научните доказателства пред навика и трето — преодоляване на отворените и ендоваскуларните техники в идентична степен, с цел да се предложи най-хубавото лечебно решение за всеки индивудуален пациент.
От тях научих нещо просто - скромността и положителната подготовка избавят повече животи от който и да е дивайс или инсталация.
Бих желал да благодаря на доцент Наделин Николов и доктор Горанова, които първи разсъниха интереса и вдъхновението ми за съдова хирургия, както и на доктор Дойчинова и починалия доцент Марков, които в УМБАЛ „ Софиямед “ образуваха основите на моята специализация и ме построиха като експерт.
Разкажете за първите си стъпки като съдов хирург – какво Ви окуражи най-вече, какво Ви смути най-вече?
Окуражаващ беше резултатът „ тук и в този момент “— след сполучлива оперативна или ендоваскуларна реваскуларизация клиничният резултат е мигновен, а пациентът усеща топлината и неналичието на болежка в крайника безусловно незабавно.
От друга страна, изчерпващите се реконструктивни благоприятни условия при пациенти с голям брой реоперации и предишни реконструкции и скъсяването от ден на ден на интервала на вторична проходимост бяха първите разочарования.
Вече имате значително участия в научни конгреси у нас и в чужбина. Кои от тях бяха най-запомнящи се за Вас?
Помня в елементи и с топло възприятие всяко едно работно пътешестване и имам самостоятелно отношение. Разбира се, най-трепетните безредици бяха при първите образования и научни конгреси в чужбина. Спомням си доста блестящо първите две конференции в Европа – два венозни форума в Мюнхен и Краков през 2014 година Специализацията при Dr. Koen De Loose в Белгия през 2017 година беше основополагаща за ендоваскуларното ми образование и коренно промени успеваемостта ми при минимално инвазивни реваскуларизации на крака.
През ноември ми следва за повторно да имам присъединяване с отчет на една от най-големите съдови конференции в света – Veith Symposium в Ню Йорк.
Към кои тематики и проблеми от съдовата хирургия имате максимален интерес? С какво Ви привлякоха те?
Професионален интерес за мен съставляват ендоваскуларното и хибридно лекуване на периферна артериална болест, перкутанното интервениране на остри и подостри артериални тромбози (PMT) при пациенти с действителен риск от загуба на крак, каротидната патология, аортната патология, емболизационните процедури, както и неоперативното и естетично интервениране на разширени вени.
Какъв съвет бихте дали за реализиране на положително съдово здраве – по кое време, при какви признаци и на каква възраст е целесъобразно да се търси обзор и консултация от съдов хирург?
Като член на Управителен съвет на Българско сдружение по дългоденствие и доктор, занимаващ се и с предварителна защита и медицина на дълголетието (Longevity medicine), бих желал да кажа, че профилактиката стартира от края на втората декада - следене на кръвно налягане, липиди (в това число apoB / Lp(a) еднократно), глюкоза, надзор над тежестта и постоянни силови тренировки.
По-сериозен скрининг се предлага в средата на четвъртата декада от живота.
Консултация със съдов хирург е уместна при болежка / отмалялост в долните крака при вървене, студени ходила, незарастващи рани, смяна в цвета и температурата на кожата, поява на разширени вени, еректилна дисфункция при мъже, звук над сънните артерии, неочаквани неврологични недоволства, бързо възходящи и пулсиращи формирания, както и профилатично при пушачи над 50 година и диабетици — даже без признаци, би трябвало да се изследва ABI и да се организира доплеров скрининг.
В персонален проект кои са обичаните Ви занимания за свободното време?
Обичам изкуството във всичките му форми и цветове — избирам модерно изкуство, литература, кино и архитектура, само че имам изключително отношение към средновековната символика, кодирана в трактати, гравюри и картини.
Поддържам форма със силови тренировки и вървене. Карам сноуборд и маунтийн байк, играя голф и падъл. Пътувам, когато мога — обичам огромни шумни градове, само че красивите естествени гледки са моята същинска зарядна станция!
Какво бихте желали да пожелаете на Вашите сътрудници, които в този момент поемат по пътя на съдовата хирургия?
Първо - поставяйте сигурността на пациента и салдото полза/риск над личното си его, възвишен комплекс, който неизбежно се обажда понякога, и стремежи за велики интервенции.
Второ - бъдете като Химера - високоспециализирани хибридни хибриди: владейте еднообразно добре и отворените, и ендоваскуларните техники, и инвазивната, и ехографската диагностика. Само тогава ще сте същински потребни за пациента.
Трето - мислете като учени, а не като служащи - събирайте данни, проследявайте резултати, четете, презентирайте, публикувайте. Обмяната на клиничен и теоретичен опит е еднообразно потребен и за презентиращи, и за четящи.
И в никакъв случай не работете сами, колкото и положителни да сте, приемствеността, менторството и екипът са вашата мрежа за сполучлива и безвредна работа.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Лъчезар Добричков е част от екипа на Отделението по съдова хирургия в УМБАЛ „ Софиямед “.
Завършва междинното си обучение в Първа немска езикова гимназия в София през 2009 година, през 2015 година се дипломира са като доктор в МУ – София и стартира работа в отделеинето. Специалност „ Съдова хирургия “ придобива през 2022 година
Участвал е в редица курсове, образования и научни конгреси в Германия, Холандия, Белгия, Португалия, Гърция.
Член е на European Society Society for Vascular Surgery, European Society of Cardiovascular and Endovascular Surgery, Българско национално сдружение по съдова, ендоваскуларна хирургия и ангиология.
Д-р Добричков, по какъв начин решихте да се посветите на медицината? Изиграха ли фамилията Ви, учебното заведение роля за този Ваш избор?
Още най-ранната ми детска фантазия беше да съм студент по медицина! Като „ студентско бебе “, здравното следване на майка ми е оставило ослепителен отпечатък в най-ранните ми детски мемоари. Любимо занятие от зората на 90-те, като дребен, беше да преглеждам атласите на Синелников и един двутомен учебник с доста снимков материал - „ Диференциална диагноза на вътрешните заболявания “.
Покъсно, към този момент в гимназията, концепцията за здравно обучение стана напълно ясна - взех решение, че се ориентирам към тази специалност и потеглих към тази цел. Разбира се, през годините съм имал и моменти на съмнение.
Кога се насочихте към съдовата хирургия?
Винаги съм желал да съм хирург, концепцията за съдова хирургия узря последователно. В първия си клиничен стаж попаднах в Съдова хирургия.
През втората половина на следването си работех като операционна сестра в Клиниката по съдова хирургия в НКБ, виждах по какъв начин една навременна реваскуларизация трансформира ориста на човек—спасява крак, а това обезпечава придвижване, самостоятелност и избавя живот. И последователно с тази компетентност се заобичахме взаимно.
Съдовата хирургия е премерена композиция от точност, предоперативно обмисляне и високоспециализирана екипна работа— и предлага цялостния набор от отворени, ендоваскуларни и хибридни решения при лекуване на артериална и венозна патология в друг размер.
Кои са най-хубавите Ви учители в специалността – тези, на които дължите най-вече за образуването си като персона и доктор?
През годините, от 2012 насам, имах щастието да попадна на ментори с ясни правила: първо — безусловна сигурност за пациента, второ — слагане на научните доказателства пред навика и трето — преодоляване на отворените и ендоваскуларните техники в идентична степен, с цел да се предложи най-хубавото лечебно решение за всеки индивудуален пациент.
От тях научих нещо просто - скромността и положителната подготовка избавят повече животи от който и да е дивайс или инсталация.
Бих желал да благодаря на доцент Наделин Николов и доктор Горанова, които първи разсъниха интереса и вдъхновението ми за съдова хирургия, както и на доктор Дойчинова и починалия доцент Марков, които в УМБАЛ „ Софиямед “ образуваха основите на моята специализация и ме построиха като експерт.
Разкажете за първите си стъпки като съдов хирург – какво Ви окуражи най-вече, какво Ви смути най-вече?
Окуражаващ беше резултатът „ тук и в този момент “— след сполучлива оперативна или ендоваскуларна реваскуларизация клиничният резултат е мигновен, а пациентът усеща топлината и неналичието на болежка в крайника безусловно незабавно.
От друга страна, изчерпващите се реконструктивни благоприятни условия при пациенти с голям брой реоперации и предишни реконструкции и скъсяването от ден на ден на интервала на вторична проходимост бяха първите разочарования.
Вече имате значително участия в научни конгреси у нас и в чужбина. Кои от тях бяха най-запомнящи се за Вас?
Помня в елементи и с топло възприятие всяко едно работно пътешестване и имам самостоятелно отношение. Разбира се, най-трепетните безредици бяха при първите образования и научни конгреси в чужбина. Спомням си доста блестящо първите две конференции в Европа – два венозни форума в Мюнхен и Краков през 2014 година Специализацията при Dr. Koen De Loose в Белгия през 2017 година беше основополагаща за ендоваскуларното ми образование и коренно промени успеваемостта ми при минимално инвазивни реваскуларизации на крака.
През ноември ми следва за повторно да имам присъединяване с отчет на една от най-големите съдови конференции в света – Veith Symposium в Ню Йорк.
Към кои тематики и проблеми от съдовата хирургия имате максимален интерес? С какво Ви привлякоха те?
Професионален интерес за мен съставляват ендоваскуларното и хибридно лекуване на периферна артериална болест, перкутанното интервениране на остри и подостри артериални тромбози (PMT) при пациенти с действителен риск от загуба на крак, каротидната патология, аортната патология, емболизационните процедури, както и неоперативното и естетично интервениране на разширени вени.
Какъв съвет бихте дали за реализиране на положително съдово здраве – по кое време, при какви признаци и на каква възраст е целесъобразно да се търси обзор и консултация от съдов хирург?
Като член на Управителен съвет на Българско сдружение по дългоденствие и доктор, занимаващ се и с предварителна защита и медицина на дълголетието (Longevity medicine), бих желал да кажа, че профилактиката стартира от края на втората декада - следене на кръвно налягане, липиди (в това число apoB / Lp(a) еднократно), глюкоза, надзор над тежестта и постоянни силови тренировки.
По-сериозен скрининг се предлага в средата на четвъртата декада от живота.
Консултация със съдов хирург е уместна при болежка / отмалялост в долните крака при вървене, студени ходила, незарастващи рани, смяна в цвета и температурата на кожата, поява на разширени вени, еректилна дисфункция при мъже, звук над сънните артерии, неочаквани неврологични недоволства, бързо възходящи и пулсиращи формирания, както и профилатично при пушачи над 50 година и диабетици — даже без признаци, би трябвало да се изследва ABI и да се организира доплеров скрининг.
В персонален проект кои са обичаните Ви занимания за свободното време?
Обичам изкуството във всичките му форми и цветове — избирам модерно изкуство, литература, кино и архитектура, само че имам изключително отношение към средновековната символика, кодирана в трактати, гравюри и картини.
Поддържам форма със силови тренировки и вървене. Карам сноуборд и маунтийн байк, играя голф и падъл. Пътувам, когато мога — обичам огромни шумни градове, само че красивите естествени гледки са моята същинска зарядна станция!
Какво бихте желали да пожелаете на Вашите сътрудници, които в този момент поемат по пътя на съдовата хирургия?
Първо - поставяйте сигурността на пациента и салдото полза/риск над личното си его, възвишен комплекс, който неизбежно се обажда понякога, и стремежи за велики интервенции.
Второ - бъдете като Химера - високоспециализирани хибридни хибриди: владейте еднообразно добре и отворените, и ендоваскуларните техники, и инвазивната, и ехографската диагностика. Само тогава ще сте същински потребни за пациента.
Трето - мислете като учени, а не като служащи - събирайте данни, проследявайте резултати, четете, презентирайте, публикувайте. Обмяната на клиничен и теоретичен опит е еднообразно потребен и за презентиращи, и за четящи.
И в никакъв случай не работете сами, колкото и положителни да сте, приемствеността, менторството и екипът са вашата мрежа за сполучлива и безвредна работа.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ